Рекичката ...

За пръв път идвах в града и реших да идя до реката в гората. Седнах на едни камък и се заслушах в песните на птиците, когато чух шум. Обърнах се,но нямаше никого. След това си поех въздух и се обърнах отново напред, когато видях едно момиче да стои пред мен и да ми се усмихва.
- Коя си ти?- попитах за

-Аз? - огледах се и видях,че няма никой друг и й отвърнах.
-Аз съм Розали. - Усмихнах се на другото момиче сякаш никога преди не бях виждала. Усетих,че е вампир и за мен стана някак си МНОГО приятно. Започнах да се успокоявам. Поогледах я от горе до долу и пак обратно и я попитах:
-А, ти коя си?

Гледах момичето притеснено и дъхът ми се ускори. Тя ми се усмихна някак дружелюбвно и аз си взех глътка въздух.
- Аз съм Катерина.- представих се аз.
-Винаги ли така плашиш хората
Попитох аз като вече се бях успокоила.

-Да плаша?
Настана тишина и след дълго размишляване аз извиках.
-Нее! Изплашиих ли тее?! Тоолкова съжелявамм! -започнах да се извинявам. Загледах се в очите й и си спомних за моята най-добра приятелка.Отново я погледнах и се усмихнах до уши

Тя се усмихна и аз направих глупава физиономия.
- Нещо смешно ли казах?
Попитах аз и отново седнах на студеия камък. Събух чехлите си и потопих крака в реката. Усетих малките вълнички да минават през краката ми.

-Не, просто аз съм малко глупава.-засмях се аз.
Видях как потопи краката си и само с погледа си замръзнах. Попитах я:
- Не ти ли е студено? Януари месец сме има сняг.-Погледнах я в очите и отново се засмях глуповато. Започнах да събувам ботушите си за да мога да направя същото каквото и тя.

- Вампирите не изпитват студ, забрави ли?
Попитах е и поклатих глава.
- Защо избра до дойдеш точно тук?
Попитах е аз. Сигурно ме е помислила за откачена, но мен никога никой не ме е питал дори как се чувствам пък камоли защо правя някои неща.

-Хм.. -замислих се.
-Ами да сигорно дойдох тук заради теб. Може би съм те усетила и съм дошла. Аз още не разбирам нищо от вампирската ми форма. До мен нямаше никой,който да ми казва как да се справя. Дарбата ми се появи когато бях в опасност или може би я е имало. Незнам. И за студа не знаех, винаги когато съм излизала на вън не ми е било студено. Сега,чак се сетих,че ние не испитваме студ.
-БЛАГОДАРЯ ТИ!! - и започнах да я прегръщам.

Тя реагира толкова бурно и ме прегърна. Аз я стиснах силно и не исках никога да я пускам. Никога до сега не ме беше прегръшал някого освен Али. Усетих,че мога да имам доверие на Розали.
- Спомена дарбата ти. Каква е тя?
Отдръпнах се от прегръдката и и е погледнах в очите.

-О, дарбата ми. Изгарям с очите си. Не мисля,че е толкова специална колкото са ми споменавали.
Загледах се нанякъде и пак се обърнах към нея.
-Сигурно си забелязала,че съм и много разсеяна. - усмихнах й се.
-А твоята дарба?

- Чакай малко, сега докато ме гледаш мога да потъна в пламъци така ли?
Погледах се с учудване и една буца заседна в гърлото ми. Сякаш някакъв пламък се запали в мен. Мразех огъня и като се сетя какво може да ни причина на нас вампирите тръпки ме побиват.

-На теория.. Да можеш да пламнеш във всеки момент, но аз няма да го позволя, спокойно - казах й с една огромна усмивка.
-Започнах да контролирам дарбата с времето така както е и с кръвтта.
-А твоята дарба каква е?

Тя ми се усмихна толкова лъчезарно и аз се усмихнах.
- Аз мога да съживявам хората. Само трябва да си представя човек в една фаза от живота му. Например ако съживя някой на 20 години, също ще умре тонов, когато му дойде времето.
- Ти вегетарянка ли си??

-Не! Пиивам кръв от банки. Взимам ги от болницата.
-Когато ме превърнаха стоях гладна и това беше само няколко месеца. След това избих половината град, в който живях. И чак като се преместих тук разбрах за банките с кръв.
-Дарбата ти е много полезна и в същото време невероятнаа!
-А ти от този град ли си или си се преселила като мен?

- Преди живеех във Фелс Чърч, преместих се преди няколко семици и мисля,че тук е моето място. Е поне докато хората не започнат за забелязват,че не остарявам.
- Ти отколко време живееш тук??

-Оу, аз от отдавна съм тук. Още преди 100 години се преместих.Градчето в което живеех беше малко и забутанко, казваше се Форкс. Беше красив град, но сигорно вече се е превърнало в една купчина развалини и това само заради мен и моят глад, но кой знае може да има още хора.
-Тии по какви причини се премести?

- Живееш от век тук и никой не забелязва,че не остаряваш така ли?
- Аз се преместих.. ами заради приятелка, нека така да го кажем.
Спомних си за Али. За русата и коса и красивото и лице. Моята най-добра приятелка, заради, която се превърнах в чудовище.

-Не мисля,че някой е забелязал. Стоя в този град след това изчезвам и пак се връщам. Така хората много бързо ме забравят. А както знаеш дарбата ми не би позволила да имам врагове.
Загледах се в Катерина и видях,че испитва някаква болка вътрешно. Чудих се дали да я попитам какво и става. След дълго мълчание аз отново я заговорих.
-Защо беше тъжна преди малко?

- Не съм сигурна дали наистина искаш да знаеш,но аз въпреки това ще ти разкажа. Ти си първият вампир, но който вообще го споменавам. Преди има приятелка, най-добрата приятелка, която човек може да има. Две години след запознанството ни тя изчезна. Никой не го беше грижаза нея, само аз исках да разбера какво е станало с нея . Тогава тръгнах да е търся и е намерих, но не беше същата. Вече беше вампир. Тя ми разказа за света на вампирите и аз поисках да ме превърне. Така станах вампир... И затова дойдох тук.

-Сигурна съм,че твоята история е по-добра от моята.. СЛед като ме превърнаха всички помислиха,че съм умряла и когато се появявах гладна и пребледняла те ме мислиха за дух. Накрая на мен всичко ми омръзна и започна террорът от мен. Първо опитах човешка кръв от собствения ми брат. Мислех се за чудовище ,но ми хареса и продължавах да ги убива в продължение на 11 години. Накрая селото остана безлюдно и се забрави от обществото. Сигурна съм,че ако имаше някой, който да ми обясни нямаше да направя такова нещо. -казах аз с просълзени очи. опрях се на рамото й и започнах да плача.

Прегърнах горкото момиче и една сълза падна по бузата ми. Аз бързо е изтрих с ръкава на блузата си.
- Али ме превърна и си замина завинаги.. според теб дали ми е била истинска приятелка?

-Незнам, аз никога съм нямала истински приятелки. Но ако е била много добра би се върнала един ден точно в този град само заради теб. Това е нещо което аз си мечтая. През целия този век аз съм била сама. И сега най-накрая открих теб. Мисля ,че мога да ти се доверя. - и отново я прегърнах.

Сълзите и намокриха косата ми, но не ме интересуваше. Почувствах нещо, което бях чувствала и преди. Почувствах искреност и приятелство, същото бях чувствала и с Али..
- Не си виновна,че си наранила брат си, ти просто не си знаела.
Утеших е аз.

-Да,но аз го убих.. Незнаех,че мога да го спася като го превърна.. Той беше моят добър приятел. С него споделях.. Толкова съжелявам.. Ужасноо много. - Усетих,че вече прекалих със сълзите за безчувствен вампир като мен и ги избърсах. Обърнах се напред загледах се в реката и се опитвах д си го спомня. Затворих очите си и всичко ми мина като лента от филм. Зъбите,кръвта.. брат ми.. Накрая се стреснах, задъхах се , но не проговорих..