Ледената Пързалка .

Отидох на Ледената пързалка, където Хана трябваше да ме чака. Хана ми е най-добра приятелка вече.. Хм.. Около 5 години. Днес ние щяхме да караме кънки... За пръв път от някъде година.
- Мелани! - чух познатият глас и се обърнах.
- Хана! Здрасти ! - прегърнах я. - Съжалявам, че закъснях. - смъмрих и леко се засмях.
Тя се отдели от преградката ми. Огледах я. Беше невероятно как само за една година беше отслабнала толкова много !
Двете се запътихме към ринга..
Колко пъти си се качвала на такова чудо?
Въздъхнах. Почти забравих, че Ефи беше там.
Преди няколко месеца в тялото ми се опита да се всели душа... Но не успя ии сега тя е заклещена.. в главата ми..
Хана ме погледна разтревожено..
- Пак правиш онзи кисела физиономия. - каза тя. Вдигнах рамене.
- Добре съм! - побързах да кажа. Бях и разказала, че съм Вампир, но не и бях казала, че в мен има душа... Исках да и го кажа, но вече беше прекалено късно... Не исках да изгубя и единствената ми приятелка.

Докато обувахме кънките, които вече си бяхме зели, аз отново погледнах Мел. И тя не беше особенно весела..Реших че не се радва че сме заедно.
- Хей , Мел кажи какво има! Знаеш че винаги можеш да ми се довериш..
Последва дълго и неловко мълчние. '' Та това е мъчение '' - помислих си аз.
- Хайде ,Хана - повика Мел - нали не искаш да си губим времето за което сме платили за да седим на пейките с унили физиономии...
Моята приятелка вече беше на входа на ринга и ми правеше жестове с ръка да отида при нея...

Калпава си и ще паднеш! Убедена съм!
Отново въздъхнах. Ефи понякога може да бъде наистина досадна!
Само какъв оптимист си ! - казах и мислено и тя замълча.
Качихме се на ринга, но усещах как на Ефи е неспокойна. Любопитно започнах да ровя из спомените и`.
- Мел, Мел! - прекъсна ме Хана. Беше ме попитала нещо.. или беше забелязала, че не я слушам.
- Да? - казах и и` се усмихнах извинително.

- Ти слушаш ли ме изобщо!?!?!? - истерично се развиках аз.
- Да да , разбира се - прошепна Мел навлизайки все по-навътре в ринга - а за какво говорехме?
- Няма значение. Можеш ли назад?
- Какво назад?? -попита ме тя много объркано
- Да караш назад. Много е веселоо..
- Еми мисля че не мога. Ти можеш ли??
- Мдам...не е много трудно. Хвани се за мен, ще ти покажа...
Мел ми подаде ръка, но много несигурно. За момент бях забравила че не е в настроение...

Луда ли си ??
Развика се Ефи, но не и обърнах внимание.
Ще паднеш! Ще паднеш! Ще паднеш!
Продължаваше да ми вика Ефи. Накрая ми омръзна и и казах съвсем спокойно:
Елизабет Стонем, ако не млъкнеш... не довърших, защото се блъснах в някакво момиче...
- Опа.. Извинете... - смъмрих...
- Какво ти става ? - попита ме Хана.
- Нищо ми няма.. Просто съм.. разсеяна.. - погледнах я в очите..
- Но сега съм по-добре. - ухилих и` се.

- Ееее... След като се чувстваш добреее.... ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМЕЕ...!!--- аз бях "известна" с това мое изказване..
След като Мел вече беше по-добре можеше да си изкараме най-яката вечер на света..

Кимнах на Хана и отново се усмихнах.
На излизане, след като ни свърши времето наистина бях в много добро настроение, защото Ефи се бе унесла и не трябваше да се концентрирам да държа мислената стена, която да пази мислите и спомените ми от нея.
- Сега какво ти се прави? - попитах Хана. Тя вдигна рамене.
- Аз лично съм гладна...

» Ледена пързалка