Къщичката на Катерина Гилбърт и Розали

Къщата на Катето и Розали

-Притсигнахмее!-извиках аз и се тръснах на дивана. -Е какво ще правим с кучето? -Предлагам да му измислим име да го изкъпем и да го нахраним. -А след това да го изпечем на грил.-отново започнах да се смея, но Катерина направи отново онзи поглед,който направи на улицата. Изведъж прекъснах смеха си и казах:
-Ще взема някаква храна. -отидох в кухнята започнах да търся. Изведъж извиках от кухнята:
-Имаме ли нещо друго освен кръв?- и зачаках Катерина да ми отговори.

- Ами трябва да има някъде тук...
Оставих кучето но пода и отидох при Розали. Извадих от един шкаф на кухненското кучешка храна, а Розали направи учудваща физиономия.
-Каквоо...просто за преструвка!

-Преструвка?-започнах да се чудя аз. -Каква преструвка, ако например влезне куче тук да не разбере ,че си вампир. -ип пак се засмях,но веднага спрях щом погледнах хола:
-О,боже мой! Знаех си,че трябва първо да го изкъпееем.-започнах да хленча.
-Виж чисто новия килим!

-Спокойно ще почистя, не е голяма работа.
Сложих храната пред кученцето и то започна да яде..
- Ще идя да донеса вода.
Отидох бързо до кухнята и донесох вода.
- Обичаш ли животните??

-Да, да ги ям.- започнах да се смея, но все още не успях да разсмея Катерина и спрях.
-Ъм, мисля да ти помогна с чистенето.Седнах на дивана и взех кучето. Изведъж с него се озовахме в банята.Напълних ваната и шмугбах кучето. Извднъж изпищях. катерина се качи при мен аз започнах да хленча.Чисто-новата ми блузааа. Катерина погледна към ваната и видя как кучето си плуваше доволно пличкаше навсякъде със задните си крачка.

- О, боже каква принцеса- разсмях се аз.
- Отиди и си облечи нещо друго, а аз ще го изкъпя.
Розали изчезна от погледа ми и аз започнах да къпя кутрето.
- Защо и хората не съ като теб?- запитах кучето и очаквах да ми отговори, но то само започна да ме плиска.
- Ооо супер и мен измокри.. Розали готова ли си?

-Само секунда!.-след миг отидох в банята при Катерина и кучето.
-Хей, измислих му име.-извиках аз.
-Съгласна ли си за Спайки?

- Спайки?! Харесва ми...
- Здрасти, Спайки..- погалих кученцето по муцунката.
- Мисля, че толкова къпане му е достатъчно.
Извадих кучето от ваната и го увих с кърпа. Занесохме го в моята стая.
- Нали няма да имаш против ако спи при мен?- попитах аз Розали.

-По-добре ще е и за него, а и аз съм съгласна. -казах на катерина и й намигнах. Отидох до кухнята взех една банка кръв. Преместих се в хола излегнах се на дивана и пуснах телевизора. Спайки дойде при мен и аз започнах да му говоря:
-Здравей,приятелче. Страх ли те е? . Когато кученцето се качи при мен и легна аз сама си отговорих:
-Ясно! Трябва да си голям смелчага. Сгуших Спайки и така сме заспали двамата заедно.

Когато се върнх в хола Розали и Спайки бяха заспали сгушени. И тогана ми дойде най-върнуващата идея на целия свят. Отидох до банята и налях чаша ледена вода. Отоново се върнах в хола и залях Розали с водата. Тя подкочи и ме погледна злобно..
- Това е заради истеричния ти смях, когато бяхме на ознази улица...

Започнах да се смея. Загледах с голяма усмивка Катерина и казах:
-Ще играем грубо, а? Започнах да тичам до банята. Катерина се сети какво ще направя и тя също се затича. Изпревари ме точно пред вратата на банята и наля още 1 чаша с вода. Изпръска ме отново. Аз се смях както никога преди. Избутах я и налях моя си чашка. Казах й,че ако мръдне ще я залея. Изведъж Катерина се озова зад гърба ми и лична моята чаша в лицето ми. Започнахме да се гоним из цялата къща. Бихме се с възглавници играхме и се веселихме.

- С кака Кате, никой не се закача - виках докато е гоних из къщата. Изведнъж Спайки се озова до мен.
- Приятелче и ти ли ще играеш с нас?
Спайки за изджафка весело и започна заедно с мен да гони Розали. Изведнъж аз се спрях и казах.
-Добре предавам се, ти печелиш.
Розали ме погледна учудващо и дойде към мен, тогава аз отново е олисках.

-А!-извиках аз.
-От къде тази вода, до преди секунди нямаше нищо в ръцете си.- докато казвах тези думи аз се смях с цяло гърло. Накрая всички се оспокойхме и отидохме в хола. Седнахме на дивана и се загледахме в телевизора. Изведъж...

Докато гледахме телевизор една остра болка ме прониза във гърлото.
- Трябва спешно да се нахраня...
Отидох в спалнята и си облякох нещо по удобно. Усещах как Розали ме гледа.
- Спокойно няма да убия никой, ще пия от няколко хора и ще им внуша, за да не помнят. Ти ще дойдеш ли?

-Ъъ..имаме банки с кръв..долу..в..кухнята.-Докато изричах тези думи аз учудено гледах към Катерина и сякаш я бях зяпнала, бях забравила да дишам, защото когато Катерина спомена за хората които ще мъчи аз си спомних за брат ми..Загледах се в земята.. Разтърсих главата си,усмихнах се и казах:
-Да тръгваме..Ако ще ме питаш дали съм добре. Добре съм! -излъгах аз.

В момента не можех да мисля за мъките на Розали, които са изписани на лицето и.
Единственото за, което ноистина ме
интересуваше ме КРЪВ и само КРЪВ.
Излязохме от къщата и отидохме в гората.....

Отдалече чух Катерина. Спрях музиката и всичко. Отидох в хола, седнах на дивана и пуснах телевизора. Мислех си,че когато Катерина си дойде ще е цялата в кръв и за това сложих няколко ненужни кърпи пред входната врата. И зачаках..

Нахлух през вратата и сложих бързо Ейми на дивана.
- Розали бързо донеси кърпи.
Розали стоеше като вцепенена.
- Казах ти да донесеш къпри.
Извиках аз.

Погледнах Ейми учудено. След това Катерина.
-Нали щеше да я убиеш? И защо има кръв по устата? -избърсах малко кръв от устата и и я близнах и казах:
-Но това не е човешка кръв. Какво става??

Направих горчива физиономия, когато Розали близна Ейми.
- Дай ми кърпи и всичко ще ти обясня.
Розали се забърза и донесе няколко бели кърпи.
- Стой при нея веднага се връщам.
Отидох до банята и взех всичките обезболяващи, които намерих. Налях чаша вода и отново отидох в хола.

-Какво ще правиш? - заппочнах да питам без да спирам докато не ми отговори.
Изведнъж Катерина извика:
-СПРИ!!-аз я погледнах учудено колко ядосана е и промърморих тихо:
-Добре.. -икротко зачаках да ми обясни.

Бях забравила да взема спринцовка.. МАМКА МУ. Отидох веднага отново до банята и взех спринцовка. Намушх антибиотиците в него и се върнах при момичето. Намерих една подходяща вена и започнах да и ги вкарвам.
- Това ще притъпи болката от трансформацията.
Уведомих Розали аз.

-Тра..Трансформация?? -Ти ти си я превърнала?? -АМи сега какво ще правим?? -Не ми казвай,че си и дала от кръвта си и после си я убила?? Койй ще я учи?? -започнах да задавам въпросите един след друг.

- Ще е заведем при една приятелка, тя ще се погрижи за нея.
Ейми започна да се тресе и да крещи.
-След три дни ще се е трансформирала и ще е заведем при Евър. Евър е нещо като ясновидко и се грижи за по-младите вампири.Тя ми помогна да науча толкова много неща.