Къщичката на Катерина Гилбърт и Розали

First topic message reminder :

Къщата на Катето и Розали

-Добре-въздъхнах аз..
Погледнах Ейми и и казах:
-Ще се оправиш миличка. -погледнах я и се усмихнах. Ейми се усмихна с всичките си останали сили и затвори очите си. Аз я прегърнах с всичка сила.

- Да е занесем в госната.
Розали кимно и вдигнахме Ейми. Понесохме е с лекота към госната. Сложихме е на леглото и аз седнах от едната страна на леглото, а Розали от другата.
- Гладна ли си?
Попитах аз.

-Ами да малко. Катерина донесе две банки с кръв и отново легна. Аз пуснах телевизора и загледах дрешките за деца.
-Не мислиш ли,че се нуждае от дрешки? -попитах Катерина.

- Не се привързвай към нея. После ще страдаш.
Казах аз и погалих детето.
- Между другото наистина прилича на теб.
Русата и коса беше досущ като на Розали.

Аз се усмихнах ий отвърнах:
-Ще стане същата като мен.. -и отново се усмихнах. Погледнах календара:
-Хей, след два дена започна училището! Искаш ли да идем за забавление? Малко истории за кучки в училище. Ще подивеем! След всяка вечер прекарана с момчета ще се наяждаме хубаво. -Казах на Катерина и се усмихнах дяволски.

- Наистина ли в момента мислиш за училише.
Засмях се аз.
- Днес толкова неща се случиха, а ти искаш да ходиш на училище?
Като се замисля училището не беше толкова лоша идея.
- Нека да се оттървем от Ейми и тогава ще мислим...

-Съгласна!
Събудих се в 10 часа сутринта видях Ейми и Катерина. Побутнах КАтерина и тя се събуди. Двете отидохме в кухнята.
-Аз ти предлагам да не казваме на Ейми ,че е вампир още. Катерина се съгласи, но зад вратата се чу някакъв шум видях Ейми и тя извика:
-Аз съм каквооо? -с огромно самочуствие. -Ама вие найстина ли? -Аз обожавам вампирите! -Гледала съм поне 1000 филма за тях! -Винаги си бях мечтала да бъда такова същество! -аз изгледах Ейми учудено и след тези думи който изрече ние започнахме да се смеем.

- Ти няма да си като Едурард и Бела, Ейми.
Казах аз и се приближих към нея.
- На аз няма пия човешка кръв, обещавам.
Та ме хвана за ръката и ме стисна.
- Сега ще те заведем при една много добра жена, което ще се грижи за теб. Казва се Евър и ти трябва много да е слушаш, нали?

Ейми я погледна и каза:
-А аз мога лии найстина да ви убия със сребро? -Когато пия кръв полувявам ли? -Ако убия някой мога ли да го превърна? -Лелее много искам да започнем училище за да се изфукам на всички! -Ейми не можеше да си поеме въздух от радост.
-И най-важното! -каза тя. -Светя ли в слънцето?

- Ейми спри се.
Скарах се аз на момичето.
- Първото правило е, че на никого не трябва да казваш за нас.
- Второ правило ще ходиш на училише след 10 години- когато превъзмогнеш глада.
- И трето правило ако излезеш на слънце ще се превърнеш в пепел.

-А и забрави- никога не можеш да ни убиеш със сребро.. Твърде лесно е. И спокойно когато пиеш кръв не полудяваш а просто се превъзбуждаш малко.. много! -засмях се аз.
-Ахх тези филми, нищо незнаят за нас а почват да правят "творения" . Този Едуард е голям позьор, а за Белла да не говорим. -измрънках аз.

- Хей Едуард е страхотен- започнах да споря с Розали.
- Аз съм тийм Едуард, а ти Ейми кой тийм си?- попитах Ейми.
- Естествено,че Джейкъб, то тоя Едуард баси косата има..
- Косата му е хубава, придава му.. ъм красив вид. Пък и не можеш да спориш с това е Робърт е много по-секси от Тейлър.

-Хах,хах.. -Робърт е един.. -Чакайй! -спря ме Катерина. -Има малки деца. -и двете се засмяхме.
-А, ти Ейми на колко години си? -попитах аз.
-На 12.
-Лелее, много си голяма..

- Цяла принцеса- засмях се аз.
- Изчакайте малко аз ще се обадя на Евър да и съобщя,че ще заведем Ейми.
Отдалечих се и отидох в антрето. Извадих аюфона си и звъннах на Евър. Тя моментално вдигна.
- Ало Евър, Катерина се обажда.
- Здрасти, как си..
- Ъм.. добре. Евър ще може ли да ти доведа едно 12-годишно момиче вампир и да се грижиш за него.
- За колко време..
- Ами докато може сама да се грижи за себе си.
- Добре, доведия за да е видя.
- Добре, чао.
- Чао.
Върнах се обратно в хола и заварих Ейми да пие от банките кръв.

-Вииж научих я! -извиках аз радостно! И очаквах Катерина да ми каже браавоо суупер сии и подобно. Но тя ме изгледа злобно. НАстана някакво мрачна тишина.

- Сега очите и ще почервенеят, а ние трябва да излизаме вече..
Качих се до стаята си и взех чифт очила.
- Ейми сложи си ги.- казах аз.
- Чайка малко, това Прада ли е?
- Да, хайде сложи си ги, защото Евър ни чака.
Ейми ги сложи и ние веднага се качихме в обезопасената ми кола с черни стъкла, която ни предпазва от слънцето.
- Добре ли си?- попитах Ейми.

-Да!-отговори тя. -А, забравих да кажа!-изявих аз. -Имам още 1 пръстен за слънце. Спечелих го докато се бях сбила с една.. -Катерина ме погледна и каза:
-Сега ли се сети?
-Да. -отвърнах аз и се засмях. Излязох от колата отидох до стаята взех го и отново се качих в колата. Ейми го сложи,но и беше голям..

-Ще помолим Евър да го смали.
Запалих колата и казах на Ейми.
- Не всичко е маркови очила и скъпи коли, Ейми нали си наясно с това?
попитах детето.
- Знам, че ще имам трудности, но оз трябва да отмъстя на онази вампирка, която уби семейството ми.
отговори ми Ейми.

-Загледах ги как си говорят и се усмихнах. Знаех,че това,че приютихме едно момиченце следвано от вампир е добро делоо. Мислих си ,че ако брат ми ме гледаше от небето щеше да се зарадва. Прошепнах на Ейми:
-Но ако си в училище това е живота! -започнах да се кикотя.

Стигнахме пред къщата на Евър, тя наистина хареса Ейми.
Оставихме двете да се упознаят и отново се върнахме в къщата ми..
- Дали, Ейми наистина ще се справи с всичко това.
Розали кимна.
- Аз трябва да излизам.. имам среща.
Казах на Розали и взех палтото си.
- Чао- излезнах от къщата и се запътих към уговореното място.